БЕЛЕЖИТ

Речник на българския език

бележѝт прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

бележѝта, бележѝто, мн. бележѝти, прил. Който се отличава със своите достойнства или постижения; изтъкнат, прочут, именит; забележителен. Бележит учен. Бележита дата.

Грешни изписвания (3)

  • белижит
  • билежит
  • билижит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бе-ле-жит
непълен член бе-ле-жи-тия
пълен член бе-ле-жи-ти-ят
ж. р. бе-ле-жи-та
членувано бе-ле-жи-та-та
ср. р. бе-ле-жи-то
членувано бе-ле-жи-то-то
мн. ч. бе-ле-жи-ти
членувано бе-ле-жи-ти-те