чукане

Речник на българския език

чу̀кане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. чу̀кам

Грешни изписвания (3)

  • чукани
  • чукъне
  • чукъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чу-ка-не
членувано чу-ка-не-то
мн.ч. чу-ка-ния
членувано чу-ка-ни-я-та