изковаване

Речник на българския език

изковаване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • исковаване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-ко-ва-ва-не
членувано из-ко-ва-ва-не-то
мн.ч. из-ко-ва-ва-ния
членувано из-ко-ва-ва-ни-я-та