коване

Речник на българския език

кова̀не съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • ковани
  • куване
  • кувани

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ва-не
членувано ко-ва-не-то
мн.ч. ко-ва-ния
членувано ко-ва-ни-я-та