тракане

Речник на българския език

тра̀кане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • тракани
  • тракъне
  • тракъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тра-ка-не
членувано тра-ка-не-то
мн.ч. тра-ка-ния
членувано тра-ка-ни-я-та