тропане

Речник на българския език

тро̀пане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • тропани
  • тропъне
  • тропъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тро-па-не
членувано тро-па-не-то
мн.ч. тро-па-ния
членувано тро-па-ни-я-та