хайду̀тин
—
съществително име, мъжки род
(тип 18)
Значение
мн. хайду̀ти, м.
1. ист. По време на турското робство — народен закрилник, който се крие в гората.
2. Остар. Разбойник, хайдук.
прил. хайду̀тски, хайду̀тска, хайду̀тско, мн. хайду̀тски. Хайдутско сборище.
прил. хайду̀шки, хайду̀шка, хайду̀шко, мн. хайду̀шки. Хайдушка дружина. Хайдушко кладенче.
същ. хайду̀тство, ср.
1. ист. По време на турското робство — народен закрилник, който се крие в гората.
2. Остар. Разбойник, хайдук.
прил. хайду̀тски, хайду̀тска, хайду̀тско, мн. хайду̀тски. Хайдутско сборище.
прил. хайду̀шки, хайду̀шка, хайду̀шко, мн. хайду̀шки. Хайдушка дружина. Хайдушко кладенче.
същ. хайду̀тство, ср.
Грешни изписвания (3)
- хайдутен
- хъйдутен
- хъйдутин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | хай-ду-тин | |
|---|---|---|
| непълен член | хай-ду-ти-на | |
| пълен член | хай-ду-ти-нът | |
| мн.ч. | хай-ду-ти | |
| членувано | хай-ду-ти-те | |
| бройна форма | хай-ду-ти | |
| звателна форма | хай-ду-ти-но | |