размирник

Речник на българския език

размѝрник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. размирници, м.
1. Човек, който предизвиква размирици.
2. Палавник, немирник.

Грешни изписвания (3)

  • размирнек
  • ръзмирнек
  • ръзмирник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-мир-ник
непълен член раз-мир-ни-ка
пълен член раз-мир-ни-кът
мн.ч. раз-мир-ни-ци
членувано раз-мир-ни-ци-те
бройна форма раз-мир-ни-ци
звателна форма раз-мир-ни-ко