бунто̀вник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. бунто̀вници, м. Човек, който организира бунт и участва в бунт.
прил. бунто̀внически, бунто̀вническа, бунто̀вническо, мн. бунто̀внически.
прил. бунто̀внически, бунто̀вническа, бунто̀вническо, мн. бунто̀внически.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- бонтовнек
- бонтовник
- бунтовнек
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | бун-тов-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | бун-тов-ни-ка | |
| пълен член | бун-тов-ни-кът | |
| мн.ч. | бун-тов-ни-ци | |
| членувано | бун-тов-ни-ци-те | |
| бройна форма | бун-тов-ни-ци | |
| звателна форма | бун-тов-ни-ко | |