бунта̀р
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
бунта̀рят, бунта̀ря, мн. бунта̀ри, м.
1. Бунтовник.
2. Човек с неспокоен дух, който проявява нетърпимост към съществуващия ред и се опитва да го промени.
прил. бунта̀рски, бунта̀рска, бунта̀рско, мн. бунта̀рски.
1. Бунтовник.
2. Човек с неспокоен дух, който проявява нетърпимост към съществуващия ред и се опитва да го промени.
прил. бунта̀рски, бунта̀рска, бунта̀рско, мн. бунта̀рски.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- бонтар
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | бун-тар | |
|---|---|---|
| непълен член | бун-та-ря | |
| пълен член | бун-та-рят | |
| мн.ч. | бун-та-ри | |
| членувано | бун-та-ри-те | |
| бройна форма | бун-та-ри | |
| звателна форма | бун-та-рю | |