четник

Речник на българския език

чѐтник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. чѐтници, м. Участник в чета.
прил. чѐтнически, чѐтническа, чѐтническо, мн. чѐтнически.

Грешни изписвания (1)

  • четнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чет-ник
непълен член чет-ни-ка
пълен член чет-ни-кът
мн.ч. чет-ни-ци
членувано чет-ни-ци-те
бройна форма чет-ни-ци
звателна форма чет-ни-ко