разцепник

Речник на българския език

разцепник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-цеп-ник
непълен член раз-цеп-ни-ка
пълен член раз-цеп-ни-кът
мн.ч. раз-цеп-ни-ци
членувано раз-цеп-ни-ци-те
бройна форма раз-цеп-ни-ци
звателна форма раз-цеп-ни-ко