отцѐпник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. отцѐпници, м. Човек, който се отцепва от другите в една организация.
прил. отцѐпнически, отцѐпническа, отцѐпническо, мн. отцѐпнически.
прил. отцѐпнически, отцѐпническа, отцѐпническо, мн. отцѐпнически.
Грешни изписвания (3)
- отцепнек
- утцепнек
- утцепник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | от-цеп-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | от-цеп-ни-ка | |
| пълен член | от-цеп-ни-кът | |
| мн.ч. | от-цеп-ни-ци | |
| членувано | от-цеп-ни-ци-те | |
| бройна форма | от-цеп-ни-ци | |
| звателна форма | от-цеп-ни-ко | |