дисидѐнт
—
съществително име, мъжки род
(тип 7a)
Значение
мн. дисидѐнти, м.
1. ист. През средновековието — отстъпник от католицизма.
2. Вероотстъпник; лице, отклонило се от господстващата религия.
3. Лице, което се противопоставя на управляващата комунистическа власт и осъществява дейност за установяване на демокрация.
1. ист. През средновековието — отстъпник от католицизма.
2. Вероотстъпник; лице, отклонило се от господстващата религия.
3. Лице, което се противопоставя на управляващата комунистическа власт и осъществява дейност за установяване на демокрация.
Грешни изписвания (3)
- деседент
- десидент
- диседент
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ди-си-дент | |
|---|---|---|
| непълен член | ди-си-ден-та | |
| пълен член | ди-си-ден-тът | |
| мн.ч. | ди-си-ден-ти | |
| членувано | ди-си-ден-ти-те | |
| бройна форма | ди-си-ден-ти | |
| звателна форма | ди-си-ден-те | |