сектант

Речник на българския език

секта̀нт съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. сектанти, м. Последовател на секта; отцепник.прил. сектантски, сектантска, сектантско, мн. сектантски. Сектантски уклон.

Грешни изписвания (1)

  • сиктант

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сек-тант
непълен член сек-тан-та
пълен член сек-тан-тът
мн.ч. сек-тан-ти
членувано сек-тан-ти-те
бройна форма сек-тан-ти
звателна форма сек-тан-те