доктринер

Речник на българския език

доктринѐр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. доктринѐри, м. Човек, който безрезервно следва определена доктрина, без да се съобразява с условията в действителността.
прил. доктринѐрски, доктринѐрска, доктринѐрско, мн. доктринѐрски.

Грешни изписвания (3)

  • доктренер
  • дуктренер
  • дуктринер

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. док-т-ри-нер
непълен член док-т-ри-не-ра
пълен член док-т-ри-не-рът
мн.ч. док-т-ри-не-ри
членувано док-т-ри-не-ри-те
бройна форма док-т-ри-не-ра
звателна форма