догматик

Речник на българския език

догматѝк съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. догматѝци, м.
1. Човек с догматично мислене.
2. Спец. Специалист по догматика (в 1 знач.).

Грешни изписвания (3)

  • догмътик
  • дугматик
  • дугмътик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дог-ма-тик
непълен член дог-ма-ти-ка
пълен член дог-ма-ти-кът
мн.ч. дог-ма-ти-ци
членувано дог-ма-ти-ци-те
бройна форма дог-ма-ти-ци
звателна форма дог-ма-ти-ко