догматика

Речник на българския език

1. догма̀тика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., обикн. ед.
1. Учение за догмите на дадена религия; вероучение.
2. Само ед. Догматизъм.

Грешни изписвания (7)

  • догматека
  • догматекъ
  • догматикъ
  • дугматека
  • дугматекъ
  • дугматика
  • дугматикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дог-ма-ти-ка
членувано дог-ма-ти-ка-та
мн.ч. дог-ма-ти-ки
членувано дог-ма-ти-ки-те
звателна форма

2. догматика — ед. ч. непълен член

догматика е производна форма на догматик (ед. ч. непълен член).