непослу̀шник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. непослу̀шници, м. Човек, който често проявява непослушание (най-често дете); палавник, немирник.
Грешни изписвания (7)
- непослушнек
- непуслушнек
- непуслушник
- нипослушнек
- нипослушник
- нипуслушнек
- нипуслушник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | не-пос-луш-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | не-пос-луш-ни-ка | |
| пълен член | не-пос-луш-ни-кът | |
| мн.ч. | не-пос-луш-ни-ци | |
| членувано | не-пос-луш-ни-ци-те | |
| бройна форма | не-пос-луш-ни-ци | |
| звателна форма | не-пос-луш-ни-ко | |