упътвам

Речник на българския език

упъ̀твам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

упъ̀тваш, несв. и упъ̀тя, св.; Кого.
1. Показвам път, посока; ориентирам. Упътиха ги как да намерят банката. Портиерът упътва посетителите.
2. Насочвам, наставлявам, съветвам. Упътвам я как да постъпи.
упътвам се/упътя се. — Отправям се, тръгвам нанякъде; запътвам се. Накъде си се упътил?

Грешни изписвания (3)

  • опътвам
  • опътвъм
  • упътвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице упът-вам упът-ва-ме
2 лице упът-ваш упът-ва-те
3 лице упът-ва упът-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице упът-вах упът-вах-ме
2 лице упът-ва упът-вах-те
3 лице упът-ва упът-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице упът-вах упът-вах-ме
2 лице упът-ва-ше упът-вах-те
3 лице упът-ва-ше упът-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице упътвал съм упътвала съм упътвало съм упътвали сме
2 лице упътвал си упътвала си упътвало си упътвали сте
3 лице упътвал е упътвала е упътвало е упътвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях упътвал бях упътвала бях упътвало бяхме упътвали
2 лице беше упътвал беше упътвала беше упътвало бяхте упътвали
3 лице беше упътвал беше упътвала беше упътвало бяха упътвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще упътвам ще упътваме
2 лице ще упътваш ще упътвате
3 лице ще упътва ще упътват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм упътвал ще съм упътвала ще съм упътвало ще сме упътвали
2 лице ще си упътвал ще си упътвала ще си упътвало ще сте упътвали
3 лице ще е упътвал ще е упътвала ще е упътвало ще са упътвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да упътвам щяхме да упътваме
2 лице щеше да упътваш щяхте да упътвате
3 лице щеше да упътва щяха да упътват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм упътвал щях да съм упътвала щях да съм упътвало щяхме да сме упътвали
2 лице щеше да си упътвал щеше да си упътвала щеше да си упътвало щяхте да сте упътвали
3 лице щеше да е упътвал щеше да е упътвала щеше да е упътвало щяха да са упътвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице упътвал съм упътвала съм упътвало съм упътвали сме
2 лице упътвал си упътвала си упътвало си упътвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице упътвал съм упътвала съм упътвало съм упътвали сме
2 лице упътвал си упътвала си упътвало си упътвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм упътвал била съм упътвала било съм упътвало били сме упътвали
2 лице бил си упътвал била си упътвала било си упътвало били сте упътвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да упътвам щяла съм да упътвам щяло съм да упътвам щели сме да упътваме
2 лице щял си да упътваш щяла си да упътваш щяло си да упътваш щели сте да упътвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм упътвал щяла съм да съм упътвала щяло съм да съм упътвало щели сме да сме упътвали
2 лице щял си да си упътвал щяла си да си упътвала щяло си да си упътвало щели сте да сте упътвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих упътвал бих упътвала бих упътвало бихме упътвали
2 лице би упътвал би упътвала би упътвало бихте упътвали
3 лице би упътвал би упътвала би упътвало биха упътвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
упът-вай упът-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род упът-ван
непълен член упът-ва-ния
пълен член упът-ва-ни-ят
женски род упът-ва-на
членувано упът-ва-на-та
среден род упът-ва-но
членувано упът-ва-но-то
множествено число упът-ва-ни
членувано упът-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род упът-вал
непълен член упът-ва-лия
пълен член упът-ва-ли-ят
женски род упът-ва-ла
членувано упът-ва-ла-та
среден род упът-ва-ло
членувано упът-ва-ло-то
множествено число упът-ва-ли
членувано упът-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род упът-вал
женски род упът-ва-ла
среден род упът-ва-ло
множествено число упът-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род упът-ващ
непълен член упът-ва-щия
пълен член упът-ва-щи-ят
женски род упът-ва-ща
членувано упът-ва-ща-та
среден род упът-ва-що
членувано упът-ва-що-то
множествено число упът-ва-щи
членувано упът-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

упът-вай-ки