упътвало

Речник на българския език

1. упътвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

упътвало е производна форма на упътвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. упътвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

упътвало е производна форма на упътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. упътвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

упътвало е производна форма на упътвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. упътвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

упътвало е производна форма на упътвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).