упътва

Речник на българския език

1. упътва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

упътва е производна форма на упътвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. упътва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

упътва е производна форма на упътвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. упътва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

упътва е производна форма на упътвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).