упътвахте

Речник на българския език

1. упътвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

упътвахте е производна форма на упътвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. упътвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

упътвахте е производна форма на упътвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).