упътвала

Речник на българския език

1. упътвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

упътвала е производна форма на упътвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. упътвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

упътвала е производна форма на упътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. упътвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

упътвала е производна форма на упътвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. упътвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

упътвала е производна форма на упътвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).