упътваха

Речник на българския език

1. упътваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

упътваха е производна форма на упътвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. упътваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

упътваха е производна форма на упътвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).