умилостивя

Речник на българския език

умилостивя̀ — преходен глагол от свършен вид (тип 174tt)

Значение

умилостивѝш, мин. св. умилостивѝх, мин. прич. умилостивѝл, св. — вж. умилостивявам.

Грешни изписвания (32)

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	уми-лос-ти-вя	уми-лос-ти-вим
2 лице	уми-лос-ти-виш	уми-лос-ти-ви-те
3 лице	уми-лос-ти-ви	уми-лос-ти-вят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	уми-лос-ти-вих	уми-лос-ти-вих-ме
2 лице	уми-лос-ти-ви	уми-лос-ти-вих-те
3 лице	уми-лос-ти-ви	уми-лос-ти-ви-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	уми-лос-ти-вях	уми-лос-ти-вях-ме
2 лице	уми-лос-ти-ве-ше	уми-лос-ти-вях-те
3 лице	уми-лос-ти-ве-ше	уми-лос-ти-вя-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	умилостивил съм	умилостивила съм	умилостивило съм	умилостивили сме
2 лице	умилостивил си	умилостивила си	умилостивило си	умилостивили сте
3 лице	умилостивил е	умилостивила е	умилостивило е	умилостивили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	бях умилостивил	бях умилостивила	бях умилостивило	бяхме умилостивили
2 лице	беше умилостивил	беше умилостивила	беше умилостивило	бяхте умилостивили
3 лице	беше умилостивил	беше умилостивила	беше умилостивило	бяха умилостивили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще умилостивя	ще умилостивим
2 лице	ще умилостивиш	ще умилостивите
3 лице	ще умилостиви	ще умилостивят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	ще съм умилостивил	ще съм умилостивила	ще съм умилостивило	ще сме умилостивили
2 лице	ще си умилостивил	ще си умилостивила	ще си умилостивило	ще сте умилостивили
3 лице	ще е умилостивил	ще е умилостивила	ще е умилостивило	ще са умилостивили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да умилостивя	щяхме да умилостивим
2 лице	щеше да умилостивиш	щяхте да умилостивите
3 лице	щеше да умилостиви	щяха да умилостивят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	щях да съм умилостивил	щях да съм умилостивила	щях да съм умилостивило	щяхме да сме умилостивили
2 лице	щеше да си умилостивил	щеше да си умилостивила	щеше да си умилостивило	щяхте да сте умилостивили
3 лице	щеше да е умилостивил	щеше да е умилостивила	щеше да е умилостивило	щяха да са умилостивили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	умилостивял съм	умилостивяла съм	умилостивяло съм	умилостивели сме
2 лице	умилостивял си	умилостивяла си	умилостивяло си	умилостивели сте
3 лице	уми-лос-ти-вял умилостивял е	уми-лос-ти-вя-ла умилостивяла е	уми-лос-ти-вя-ло умилостивяло е	уми-лос-ти-ве-ли умилостивели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	умилостивил съм	умилостивила съм	умилостивило съм	умилостивили сме
2 лице	умилостивил си	умилостивила си	умилостивило си	умилостивили сте
3 лице	уми-лос-ти-вил умилостивил е	уми-лос-ти-ви-ла умилостивила е	уми-лос-ти-ви-ло умилостивило е	уми-лос-ти-ви-ли умилостивили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	бил съм умилостивил	била съм умилостивила	било съм умилостивило	били сме умилостивили
2 лице	бил си умилостивил	била си умилостивила	било си умилостивило	били сте умилостивили
3 лице	бил умилостивил бил е умилостивил	била умилостивила била е умилостивила	било умилостивило било е умилостивило	били умилостивили били са умилостивили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	щял съм да умилостивя	щяла съм да умилостивя	щяло съм да умилостивя	щели сме да умилостивим
2 лице	щял си да умилостивиш	щяла си да умилостивиш	щяло си да умилостивиш	щели сте да умилостивите
3 лице	щял да умилостиви щял е да умилостиви	щяла да умилостиви щяла е да умилостиви	щяло да умилостиви щяло е да умилостиви	щели да умилостивят щели са да умилостивят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	щял съм да съм умилостивил	щяла съм да съм умилостивила	щяло съм да съм умилостивило	щели сме да сме умилостивили
2 лице	щял си да си умилостивил	щяла си да си умилостивила	щяло си да си умилостивило	щели сте да сте умилостивили
3 лице	щял да е умилостивил щял е да е умилостивил	щяла да е умилостивила щяла е да е умилостивила	щяло да е умилостивило щяло е да е умилостивило	щели да са умилостивили щели са да са умилостивили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	бих умилостивил	бих умилостивила	бих умилостивило	бихме умилостивили
2 лице	би умилостивил	би умилостивила	би умилостивило	бихте умилостивили
3 лице	би умилостивил	би умилостивила	би умилостивило	биха умилостивили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
уми-лос-ти-ви	уми-лос-ти-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		уми-лос-ти-вен
		непълен член	уми-лос-ти-ве-ния
		пълен член	уми-лос-ти-ве-ни-ят
	женски род		уми-лос-ти-ве-на
	женски род	членувано	уми-лос-ти-ве-на-та
	среден род		уми-лос-ти-ве-но
	среден род	членувано	уми-лос-ти-ве-но-то
множествено число			уми-лос-ти-ве-ни
множествено число		членувано	уми-лос-ти-ве-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		уми-лос-ти-вил
		непълен член	уми-лос-ти-ви-лия
		пълен член	уми-лос-ти-ви-ли-ят
	женски род		уми-лос-ти-ви-ла
	женски род	членувано	уми-лос-ти-ви-ла-та
	среден род		уми-лос-ти-ви-ло
	среден род	членувано	уми-лос-ти-ви-ло-то
множествено число			уми-лос-ти-ви-ли
множествено число		членувано	уми-лос-ти-ви-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	уми-лос-ти-вял
	женски род	уми-лос-ти-вя-ла
	среден род	уми-лос-ти-вя-ло
множествено число		уми-лос-ти-ве-ли

Връзки

Вход