умилостивявам

Речник на българския език

умилостивя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

умилостивя̀ваш, несв. и умилостивя̀, св.; Кого. Повлиявам да стане милостив, да влезе в положението ми; затрогвам.
умилостивявам се/умилостивя се. — Ставам милостив, състрадателен. Умилостиви се и му прости лошата постъпка.
същ. умилостивя̀ване, ср.

Грешни изписвания (31)

  • омелостевявам
  • омелостевявъм
  • омелостивявам
  • омелостивявъм
  • омелустевявам
  • омелустевявъм
  • омелустивявам
  • омелустивявъм
  • омилостевявам
  • омилостевявъм
  • омилостивявам
  • омилостивявъм
  • омилустевявам
  • омилустевявъм
  • омилустивявам
  • омилустивявъм
  • умелостевявам
  • умелостевявъм
  • умелостивявам
  • умелостивявъм
  • умелустевявам
  • умелустевявъм
  • умелустивявам
  • умелустивявъм
  • умилостевявам
  • умилостевявъм
  • умилостивявъм
  • умилустевявам
  • умилустевявъм
  • умилустивявам
  • умилустивявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице уми-лос-ти-вя-вам уми-лос-ти-вя-ва-ме
2 лице уми-лос-ти-вя-ваш уми-лос-ти-вя-ва-те
3 лице уми-лос-ти-вя-ва уми-лос-ти-вя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице уми-лос-ти-вя-вах уми-лос-ти-вя-вах-ме
2 лице уми-лос-ти-вя-ва уми-лос-ти-вя-вах-те
3 лице уми-лос-ти-вя-ва уми-лос-ти-вя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице уми-лос-ти-вя-вах уми-лос-ти-вя-вах-ме
2 лице уми-лос-ти-вя-ва-ше уми-лос-ти-вя-вах-те
3 лице уми-лос-ти-вя-ва-ше уми-лос-ти-вя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице умилостивявал съм умилостивявала съм умилостивявало съм умилостивявали сме
2 лице умилостивявал си умилостивявала си умилостивявало си умилостивявали сте
3 лице умилостивявал е умилостивявала е умилостивявало е умилостивявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях умилостивявал бях умилостивявала бях умилостивявало бяхме умилостивявали
2 лице беше умилостивявал беше умилостивявала беше умилостивявало бяхте умилостивявали
3 лице беше умилостивявал беше умилостивявала беше умилостивявало бяха умилостивявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще умилостивявам ще умилостивяваме
2 лице ще умилостивяваш ще умилостивявате
3 лице ще умилостивява ще умилостивяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм умилостивявал ще съм умилостивявала ще съм умилостивявало ще сме умилостивявали
2 лице ще си умилостивявал ще си умилостивявала ще си умилостивявало ще сте умилостивявали
3 лице ще е умилостивявал ще е умилостивявала ще е умилостивявало ще са умилостивявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да умилостивявам щяхме да умилостивяваме
2 лице щеше да умилостивяваш щяхте да умилостивявате
3 лице щеше да умилостивява щяха да умилостивяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм умилостивявал щях да съм умилостивявала щях да съм умилостивявало щяхме да сме умилостивявали
2 лице щеше да си умилостивявал щеше да си умилостивявала щеше да си умилостивявало щяхте да сте умилостивявали
3 лице щеше да е умилостивявал щеше да е умилостивявала щеше да е умилостивявало щяха да са умилостивявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице умилостивявал съм умилостивявала съм умилостивявало съм умилостивявали сме
2 лице умилостивявал си умилостивявала си умилостивявало си умилостивявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице умилостивявал съм умилостивявала съм умилостивявало съм умилостивявали сме
2 лице умилостивявал си умилостивявала си умилостивявало си умилостивявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм умилостивявал била съм умилостивявала било съм умилостивявало били сме умилостивявали
2 лице бил си умилостивявал била си умилостивявала било си умилостивявало били сте умилостивявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да умилостивявам щяла съм да умилостивявам щяло съм да умилостивявам щели сме да умилостивяваме
2 лице щял си да умилостивяваш щяла си да умилостивяваш щяло си да умилостивяваш щели сте да умилостивявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм умилостивявал щяла съм да съм умилостивявала щяло съм да съм умилостивявало щели сме да сме умилостивявали
2 лице щял си да си умилостивявал щяла си да си умилостивявала щяло си да си умилостивявало щели сте да сте умилостивявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих умилостивявал бих умилостивявала бих умилостивявало бихме умилостивявали
2 лице би умилостивявал би умилостивявала би умилостивявало бихте умилостивявали
3 лице би умилостивявал би умилостивявала би умилостивявало биха умилостивявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
уми-лос-ти-вя-вай уми-лос-ти-вя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род уми-лос-ти-вя-ван
непълен член уми-лос-ти-вя-ва-ния
пълен член уми-лос-ти-вя-ва-ни-ят
женски род уми-лос-ти-вя-ва-на
членувано уми-лос-ти-вя-ва-на-та
среден род уми-лос-ти-вя-ва-но
членувано уми-лос-ти-вя-ва-но-то
множествено число уми-лос-ти-вя-ва-ни
членувано уми-лос-ти-вя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род уми-лос-ти-вя-вал
непълен член уми-лос-ти-вя-ва-лия
пълен член уми-лос-ти-вя-ва-ли-ят
женски род уми-лос-ти-вя-ва-ла
членувано уми-лос-ти-вя-ва-ла-та
среден род уми-лос-ти-вя-ва-ло
членувано уми-лос-ти-вя-ва-ло-то
множествено число уми-лос-ти-вя-ва-ли
членувано уми-лос-ти-вя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род уми-лос-ти-вя-вал
женски род уми-лос-ти-вя-ва-ла
среден род уми-лос-ти-вя-ва-ло
множествено число уми-лос-ти-вя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род уми-лос-ти-вя-ващ
непълен член уми-лос-ти-вя-ва-щия
пълен член уми-лос-ти-вя-ва-щи-ят
женски род уми-лос-ти-вя-ва-ща
членувано уми-лос-ти-вя-ва-ща-та
среден род уми-лос-ти-вя-ва-що
членувано уми-лос-ти-вя-ва-що-то
множествено число уми-лос-ти-вя-ва-щи
членувано уми-лос-ти-вя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

уми-лос-ти-вя-вай-ки