умилостивя̀ване
—
съществително име, среден род
(тип 71)
Значение
вж. умилостивя̀вам
Синоними
Грешни изписвания (31)
- омелостевяване
- омелостевявъне
- омелостивяване
- омелостивявъне
- омелустевяване
- омелустевявъне
- омелустивяване
- омелустивявъне
- омилостевяване
- омилостевявъне
- омилостивяване
- омилостивявъне
- омилустевяване
- омилустевявъне
- омилустивяване
- омилустивявъне
- умелостевяване
- умелостевявъне
- умелостивяване
- умелостивявъне
- умелустевяване
- умелустевявъне
- умелустивяване
- умелустивявъне
- умилостевяване
- умилостевявъне
- умилостивявъне
- умилустевяване
- умилустевявъне
- умилустивяване
- умилустивявъне
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | уми-лос-ти-вя-ва-не | |
|---|---|---|
| членувано | уми-лос-ти-вя-ва-не-то | |
| мн.ч. | уми-лос-ти-вя-ва-ния | |
| членувано | уми-лос-ти-вя-ва-ни-я-та |