умилостивил е

Речник на българския език

1. умилостивил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умилостивил е е производна форма на умилостивя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. умилостивил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умилостивил е е производна форма на умилостивя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).