умилостивил си

Речник на българския език

1. умилостивил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

умилостивил си е производна форма на умилостивя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. умилостивил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

умилостивил си е производна форма на умилостивя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).