умилостивило си

Речник на българския език

1. умилостивило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

умилостивило си е производна форма на умилостивя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. умилостивило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

умилостивило си е производна форма на умилостивя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).