руча

Речник на българския език

1. руча̀ непреходен глагол от несвършен вид (тип 178ii) редактиране

Значение

ручиш, мин. св. ручах, мин. прич. ручал, несв.
1. За глас, гайда и др. — издавам дълбок нисък еднообразен звук.
2. За вода — шуми, като тече; шуртя.

Грешни изписвания (3)

  • роча
  • рочъ
  • ручъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ру-ча ру-чим
2 лице ру-чиш ру-чи-те
3 лице ру-чи ру-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ру-чах ру-чах-ме
2 лице ру-ча ру-чах-те
3 лице ру-ча ру-ча-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ру-чах ру-чах-ме
2 лице ру-че-ше ру-чах-те
3 лице ру-че-ше ру-ча-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ручал съм ручала съм ручало съм ручали сме
2 лице ручал си ручала си ручало си ручали сте
3 лице ручал е ручала е ручало е ручали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях ручал бях ручала бях ручало бяхме ручали
2 лице беше ручал беше ручала беше ручало бяхте ручали
3 лице беше ручал беше ручала беше ручало бяха ручали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще руча ще ручим
2 лице ще ручиш ще ручите
3 лице ще ручи ще ручат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм ручал ще съм ручала ще съм ручало ще сме ручали
2 лице ще си ручал ще си ручала ще си ручало ще сте ручали
3 лице ще е ручал ще е ручала ще е ручало ще са ручали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да руча щяхме да ручим
2 лице щеше да ручиш щяхте да ручите
3 лице щеше да ручи щяха да ручат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм ручал щях да съм ручала щях да съм ручало щяхме да сме ручали
2 лице щеше да си ручал щеше да си ручала щеше да си ручало щяхте да сте ручали
3 лице щеше да е ручал щеше да е ручала щеше да е ручало щяха да са ручали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ручал съм ручала съм ручало съм ручали сме
2 лице ручал си ручала си ручало си ручали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ручал съм ручала съм ручало съм ручали сме
2 лице ручал си ручала си ручало си ручали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм ручал била съм ручала било съм ручало били сме ручали
2 лице бил си ручал била си ручала било си ручало били сте ручали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да руча щяла съм да руча щяло съм да руча щели сме да ручим
2 лице щял си да ручиш щяла си да ручиш щяло си да ручиш щели сте да ручите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм ручал щяла съм да съм ручала щяло съм да съм ручало щели сме да сме ручали
2 лице щял си да си ручал щяла си да си ручала щяло си да си ручало щели сте да сте ручали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих ручал бих ручала бих ручало бихме ручали
2 лице би ручал би ручала би ручало бихте ручали
3 лице би ручал би ручала би ручало биха ручали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ру-чи ру-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ру-чал
непълен член ру-ча-лия
пълен член ру-ча-ли-ят
женски род ру-ча-ла
членувано ру-ча-ла-та
среден род ру-ча-ло
членувано ру-ча-ло-то
множествено число ру-ча-ли
членувано ру-ча-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ру-чал
женски род ру-ча-ла
среден род ру-ча-ло
множествено число ру-ча-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ру-чащ
непълен член ру-ча-щия
пълен член ру-ча-щи-ят
женски род ру-ча-ща
членувано ру-ча-ща-та
среден род ру-ча-що
членувано ру-ча-що-то
множествено число ру-ча-щи
членувано ру-ча-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ру-чей-ки

2. руча — сег. вр., 3 л., ед. ч.

руча е производна форма на ручам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. руча — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

руча е производна форма на ручам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. руча — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

руча е производна форма на ручам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).