ручалото

Речник на българския език

1. ручалото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

ручалото е производна форма на ручам (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).

2. ручалото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

ручалото е производна форма на руча (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).