ручал съм

Речник на българския език

1. ручал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

ручал съм е производна форма на ручам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. ручал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

ручал съм е производна форма на ручам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. ручал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

ручал съм е производна форма на ручам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

4. ручал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

ручал съм е производна форма на руча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

5. ручал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

ручал съм е производна форма на руча (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

6. ручал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

ручал съм е производна форма на руча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).