ручи

Речник на българския език

1. ручи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

ручи е производна форма на руча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. ручи — повелително наклонение, ед. ч.

ручи е производна форма на руча (повелително наклонение, ед. ч.).