ручахте

Речник на българския език

1. ручахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

ручахте е производна форма на ручам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. ручахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

ручахте е производна форма на ручам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).

3. ручахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

ручахте е производна форма на руча (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

4. ручахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

ручахте е производна форма на руча (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).