ручалите

Речник на българския език

1. ручалите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

ручалите е производна форма на ручам (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. ручалите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

ручалите е производна форма на руча (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).