разфуча

Речник на българския език

разфуча преходен глагол от свършен вид (тип 178tt) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-фу-ча раз-фу-чим
2 лице раз-фу-чиш раз-фу-чи-те
3 лице раз-фу-чи раз-фу-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-фу-чах раз-фу-чах-ме
2 лице раз-фу-ча раз-фу-чах-те
3 лице раз-фу-ча раз-фу-ча-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-фу-чах раз-фу-чах-ме
2 лице раз-фу-че-ше раз-фу-чах-те
3 лице раз-фу-че-ше раз-фу-ча-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разфучал съм разфучала съм разфучало съм разфучали сме
2 лице разфучал си разфучала си разфучало си разфучали сте
3 лице разфучал е разфучала е разфучало е разфучали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разфучал бях разфучала бях разфучало бяхме разфучали
2 лице беше разфучал беше разфучала беше разфучало бяхте разфучали
3 лице беше разфучал беше разфучала беше разфучало бяха разфучали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разфуча ще разфучим
2 лице ще разфучиш ще разфучите
3 лице ще разфучи ще разфучат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разфучал ще съм разфучала ще съм разфучало ще сме разфучали
2 лице ще си разфучал ще си разфучала ще си разфучало ще сте разфучали
3 лице ще е разфучал ще е разфучала ще е разфучало ще са разфучали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разфуча щяхме да разфучим
2 лице щеше да разфучиш щяхте да разфучите
3 лице щеше да разфучи щяха да разфучат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разфучал щях да съм разфучала щях да съм разфучало щяхме да сме разфучали
2 лице щеше да си разфучал щеше да си разфучала щеше да си разфучало щяхте да сте разфучали
3 лице щеше да е разфучал щеше да е разфучала щеше да е разфучало щяха да са разфучали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разфучал съм разфучала съм разфучало съм разфучали сме
2 лице разфучал си разфучала си разфучало си разфучали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разфучал съм разфучала съм разфучало съм разфучали сме
2 лице разфучал си разфучала си разфучало си разфучали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разфучал била съм разфучала било съм разфучало били сме разфучали
2 лице бил си разфучал била си разфучала било си разфучало били сте разфучали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разфуча щяла съм да разфуча щяло съм да разфуча щели сме да разфучим
2 лице щял си да разфучиш щяла си да разфучиш щяло си да разфучиш щели сте да разфучите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разфучал щяла съм да съм разфучала щяло съм да съм разфучало щели сме да сме разфучали
2 лице щял си да си разфучал щяла си да си разфучала щяло си да си разфучало щели сте да сте разфучали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разфучал бих разфучала бих разфучало бихме разфучали
2 лице би разфучал би разфучала би разфучало бихте разфучали
3 лице би разфучал би разфучала би разфучало биха разфучали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-фу-чи раз-фу-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-фу-чан
непълен член раз-фу-ча-ния
пълен член раз-фу-ча-ни-ят
женски род раз-фу-ча-на
членувано раз-фу-ча-на-та
среден род раз-фу-ча-но
членувано раз-фу-ча-но-то
множествено число раз-фу-ча-ни
членувано раз-фу-ча-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-фу-чал
непълен член раз-фу-ча-лия
пълен член раз-фу-ча-ли-ят
женски род раз-фу-ча-ла
членувано раз-фу-ча-ла-та
среден род раз-фу-ча-ло
членувано раз-фу-ча-ло-то
множествено число раз-фу-ча-ли
членувано раз-фу-ча-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-фу-чал
женски род раз-фу-ча-ла
среден род раз-фу-ча-ло
множествено число раз-фу-ча-ли