разфучи

Речник на българския език

1. разфучи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разфучи е производна форма на разфуча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разфучи — повелително наклонение, ед. ч.

разфучи е производна форма на разфуча (повелително наклонение, ед. ч.).