разфучало е

Речник на българския език

1. разфучало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разфучало е е производна форма на разфуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разфучало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разфучало е е производна форма на разфуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разфучало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разфучало е е производна форма на разфуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).