разфучал съм

Речник на българския език

1. разфучал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разфучал съм е производна форма на разфуча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разфучал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разфучал съм е производна форма на разфуча (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. разфучал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разфучал съм е производна форма на разфуча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).