разфучах

Речник на българския език

1. разфучах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

разфучах е производна форма на разфуча (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. разфучах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

разфучах е производна форма на разфуча (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).