разфучал е

Речник на българския език

1. разфучал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разфучал е е производна форма на разфуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разфучал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разфучал е е производна форма на разфуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разфучал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разфучал е е производна форма на разфуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).