разплодя

Речник на българския език

разплодя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

разплодиш, мин. св. разплодих, мин. прич. разплодил, св.вж. разплождам.

Грешни изписвания (8)

  • разплодйа
  • разплодйъ
  • разплудйа
  • разплудйъ
  • ръзплодйа
  • ръзплодйъ
  • ръзплудйа
  • ръзплудйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-п-ло-дя раз-п-ло-дим
2 лице раз-п-ло-диш раз-п-ло-ди-те
3 лице раз-п-ло-ди раз-п-ло-дят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-п-ло-дих раз-п-ло-дих-ме
2 лице раз-п-ло-ди раз-п-ло-дих-те
3 лице раз-п-ло-ди раз-п-ло-ди-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-п-ло-дях раз-п-ло-дях-ме
2 лице раз-п-ло-де-ше раз-п-ло-дях-те
3 лице раз-п-ло-де-ше раз-п-ло-дя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разплодил съм разплодила съм разплодило съм разплодили сме
2 лице разплодил си разплодила си разплодило си разплодили сте
3 лице разплодил е разплодила е разплодило е разплодили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разплодил бях разплодила бях разплодило бяхме разплодили
2 лице беше разплодил беше разплодила беше разплодило бяхте разплодили
3 лице беше разплодил беше разплодила беше разплодило бяха разплодили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разплодя ще разплодим
2 лице ще разплодиш ще разплодите
3 лице ще разплоди ще разплодят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разплодил ще съм разплодила ще съм разплодило ще сме разплодили
2 лице ще си разплодил ще си разплодила ще си разплодило ще сте разплодили
3 лице ще е разплодил ще е разплодила ще е разплодило ще са разплодили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разплодя щяхме да разплодим
2 лице щеше да разплодиш щяхте да разплодите
3 лице щеше да разплоди щяха да разплодят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разплодил щях да съм разплодила щях да съм разплодило щяхме да сме разплодили
2 лице щеше да си разплодил щеше да си разплодила щеше да си разплодило щяхте да сте разплодили
3 лице щеше да е разплодил щеше да е разплодила щеше да е разплодило щяха да са разплодили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разплодял съм разплодяла съм разплодяло съм разплодели сме
2 лице разплодял си разплодяла си разплодяло си разплодели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разплодил съм разплодила съм разплодило съм разплодили сме
2 лице разплодил си разплодила си разплодило си разплодили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разплодил била съм разплодила било съм разплодило били сме разплодили
2 лице бил си разплодил била си разплодила било си разплодило били сте разплодили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разплодя щяла съм да разплодя щяло съм да разплодя щели сме да разплодим
2 лице щял си да разплодиш щяла си да разплодиш щяло си да разплодиш щели сте да разплодите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разплодил щяла съм да съм разплодила щяло съм да съм разплодило щели сме да сме разплодили
2 лице щял си да си разплодил щяла си да си разплодила щяло си да си разплодило щели сте да сте разплодили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разплодил бих разплодила бих разплодило бихме разплодили
2 лице би разплодил би разплодила би разплодило бихте разплодили
3 лице би разплодил би разплодила би разплодило биха разплодили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-п-ло-ди раз-п-ло-де-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-п-ло-ден
непълен член раз-п-ло-де-ния
пълен член раз-п-ло-де-ни-ят
женски род раз-п-ло-де-на
членувано раз-п-ло-де-на-та
среден род раз-п-ло-де-но
членувано раз-п-ло-де-но-то
множествено число раз-п-ло-де-ни
членувано раз-п-ло-де-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-п-ло-дил
непълен член раз-п-ло-ди-лия
пълен член раз-п-ло-ди-ли-ят
женски род раз-п-ло-ди-ла
членувано раз-п-ло-ди-ла-та
среден род раз-п-ло-ди-ло
членувано раз-п-ло-ди-ло-то
множествено число раз-п-ло-ди-ли
членувано раз-п-ло-ди-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-п-ло-дял
женски род раз-п-ло-дя-ла
среден род раз-п-ло-дя-ло
множествено число раз-п-ло-де-ли