разплодил е

Речник на българския език

1. разплодил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разплодил е е производна форма на разплодя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разплодил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разплодил е е производна форма на разплодя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).