разплодил си

Речник на българския език

1. разплодил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разплодил си е производна форма на разплодя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разплодил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разплодил си е производна форма на разплодя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).