разплодило

Речник на българския език

1. разплодило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разплодило е производна форма на разплодя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разплодило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разплодило е производна форма на разплодя (мин. деят. св. прич. ср. р.).