разплодял

Речник на българския език

1. разплодял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разплодял е производна форма на разплодя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разплодял — мин. деят. несв. прич. м. р.

разплодял е производна форма на разплодя (мин. деят. несв. прич. м. р.).