разложение

Речник на българския език

разложѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. разложения, ср.
1. Разпадане, разделяне на съставните части.
2. Прен. Нравствен упадък; деморализация, поквара, развала.

Грешни изписвания (3)

  • разлужение
  • ръзложение
  • ръзлужение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-ло-же-ние
членувано раз-ло-же-ни-е-то
мн.ч. раз-ло-же-ния
членувано раз-ло-же-ни-я-та