изгниване

Речник на българския език

изгнѝване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • езгниване
  • езгнивани
  • езгнивъне
  • езгнивъни
  • изгнивани
  • изгнивъне
  • изгнивъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-г-ни-ва-не
членувано из-г-ни-ва-не-то
мн.ч. из-г-ни-ва-ния
членувано из-г-ни-ва-ни-я-та